Името „тулумба" идва от османски турски (от италианското „тромба" – помпа), отнасящо се до помпообразната преса за тесто, с която се оформят ръбестите парчета. Десертът има корени в средновековната арабска кухня – готварската книга „Китаб ал-Табих" от X в. на Ибн Саяр ал-Варак описва подобни пържени сладкиши, наречени залабие. Тулумбата се разпространила из цялата Османска империя и остава популярна от Турция и Гърция до Египет и Балканите. Тестото е от типа шу (брашно, вода, масло, яйца), изстисква се през накрайник със звездовидна форма, пържи се до златисто и се накисва в горещ захарен сироп, ароматизиран с лимонов сок. В България тулумбата е класически празничен сладкиш за сватби, имени дни и семейни събирания – често приготвян вкъщи в големи количества. За следящите калориите тулумбата е наситено със захар лакомство, което е най-добре да се хапва умерено. При проследяване на макросите брой всяко парче поотделно, защото попиването на сироп варира значително – парчетата от дъното на купата поемат повече сироп и носят повече калории.
Как да проследявам Тулумба?
Най-трудното при проследяването на тулумба е, че малките порции са много калорични, а повечето хора преценяват сладките порции неточно. Проучване (Almiron-Roig et al., Appetite 2013) установи, че калорично плътните храни се подценяват с 50–200% при преценка на око. Претеглянето на везна премахва догадките. И ето промяната в мисленето, която помага: проследяването на сладки не е въпрос на вина, а на осъзнатост. Когато записваш лакомство честно, можеш да планираш около него и пак да постигнеш целите си за деня.